В сърцето как прониква хоризонт.
Крила избира ли мечтата.
От равновесие ли топли мисълта.
Страхът присъщ  ли е на самотата.
И думите от смисъла родени
дали живеят без въпрос.
От чувството създава ли се време.
Как вярата превръщаме във дом.
Защо сме тишина неосъзната
между усмивка и сълза.
С какво тъгата ни е ценна.
Как бъдещето идва след мига.
И ако отговор във себе си открием
защо загадка другото му име е.

Само тишина.

Здравей, Цвети!

Тишината все се оказва в центъра на въпроси без отговор или въпроси, които не се нуждаят от отговор. В този кръг на размисли установих, че ако съм някакво правило в живота, то е, защото вдишвам и издишвам.

чудно стихотворение!

ти знаеш какво е "Аз съм".

хубаво пишеш..!