Светът е в края на очите ти.

Там думите живеят в многоточие

с единственото си значение да топлят

на тишината най-болезненият допир.

Светът е в края на ръцете ти.

Там думите пътуват мълчаливо

през най - дълбокото усещане,

че само миг е времето за среща.

Светът е в края на дъха ти

преди да бъде уловен в целувка-

най-дългото пътуване към себе си,

в което думите прегръщат смисъла.

Хареса ми.....много!
:)*

Беше се загубила...

Благодаря ви! Както и да преосмислям блога, има нишка, която остава!

за чудесния стих!
Б.

и прочетох още веднъж, за да повторя мига от срещата с изящната красота на думите, които го улавят... света на границата между двама -описваща кръг в нежност!
:*

Красиво !

Миг е, изпълнен със смисъл...

прекрасно!

Светът е влюбен допир!

Поздрави за влюбения стих прегърнал смисъла!