Цветът на очите ми

в благозвучието на тъгата

ключът за дъжд

в тайната на небето ми

няколко мисли

които приемам за свои

топлината на думите

в придиханието на смисъла

мигът незавършен

когато цъфтя непринудено

от шепа вятър

достатъчно силен

за да имам съдбата си.!

С ключа за дъжд...

боравим със словото,но има моменти,когато думите са излишни,но пък толкова необходими, в същото време, за ключа на Сърцето ни!
Смятам,че се нуждаем от повече енергия да опознаем света в себе си,отколкото себе си в света!

... Ключът за Сърцето е в някой, който е душата ти близнак. Тогава опознаваш и себе си, и космоса в мигновение и узнаваш, че Светът е този Миг.
А да имаш Ключ за дъжда е като да си Облачен шаман. :)))

Екзистентно състояние...!

:)))

Поздравления!

Страхотно е!