Моя болка, с която не споря.
Не отричам. Не бягам от нея.
И приемам. И плахо се моля
да не съм чужденка във затвора ѝ.

Моя болка - жестока и властна -
немислима, внезапна, неканена.
Опознавам те тихо без глас
и създавам света си от загуба.

Моя болка и обич, и страх -
пощади ме през гняв и вина.
Пощади ме през сълзи и упреци
да не съм равнодушно сама.

Тъжно, но толкова искрено.
Радвам се, че си тук! :)))

Опитвам се да осъзнавам.
И аз се радвам, че те има. Много вода изтече от първата ни виртуална среща тук!
P.S загубата, разбирана като физическа смърт