Няма вяра безсилна
и доброта ненавременна,
мечтите не се опаковат

Затварял ли си някога врата,
отвъд която стъпките са ехо
светът е анонимна чернова,

Белоткана елхова кокетност
и резливост във обноските на вятъра
смехотворно хукнал да изважда

Като в черно-бяла фотография
небивалици дъжд барабани,
от еретичност скрива се луната,

Ще бъдат думите
пътували ме дълго,
от древността на първото „Обичам”.

Тича слънцето през сладкото на баба.
Във реката къпе се черешата
и смехът й се полюшва във тревата.