Постинг
12.09.2016 23:42 -
Алюзия
Денят топеше се от жарко слънце.
Аз бях до себе си. Почти неуловима -
като събитие без видима значимост,
като създадена от недоверие реалност.
Сълзите ми се отличаваха със плътност
от блясъка на светлина с тъга.
И времето от съзерцание се спря -
за да потърси близката ми същност.
Ръцете ми откриха жестове -
от самотата свобода да имам,
когато думите са уморени да разказват
как своя път сърцето ми избира.
Нахлуха спомени, далечни срещи.
Аз чужда бях на образа в история,
която най-пространно ме описваше
като жена избягала от смисъла.
Аз бях до себе си. Почти неуловима -
като събитие без видима значимост,
като създадена от недоверие реалност.
Сълзите ми се отличаваха със плътност
от блясъка на светлина с тъга.
И времето от съзерцание се спря -
за да потърси близката ми същност.
Ръцете ми откриха жестове -
от самотата свобода да имам,
когато думите са уморени да разказват
как своя път сърцето ми избира.
Нахлуха спомени, далечни срещи.
Аз чужда бях на образа в история,
която най-пространно ме описваше
като жена избягала от смисъла.
Основните причини за мизерстването ни ка...
Кое изисква повече усилия – непрекъснато...
Безценният урок на окарината
Кое изисква повече усилия – непрекъснато...
Безценният урок на окарината
Няма коментари
Търсене
Блогрол
