Отляво болката живее в мен назаем.
 И аз съм й отдадена. До прошка.
Откривам я във избор неслучаен
и свобода й давам -  многоточие.

Живеят думите от близост -
светът е назован като приятел.
След първото желание да бъдеш
сърцето егото превръща в наблюдател.

И търпелив е идващият ден
съвсем от своята значимост нелишен.
От паметта създаден идилично
приема себе си от болката роден.