Постинг
02.11.2012 20:04 -
Небе
Автор: tantri
Категория: Поезия
Прочетен: 2457 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 04.11.2012 22:13
Прочетен: 2457 Коментари: 5 Гласове:
15
Последна промяна: 04.11.2012 22:13
Живея на последния етаж
с очи, които на звезди приличат.
Понякога небето ми тежи.
От съзерцание в сърцето си го сричам.
Животът ми - спектакъл
за монолог във трето действие.
Настъпва кулминация в мига,
когато себе си възпирам от очакване.
Вечерям кротко с вътрешния глас,
безупречен, на истина отдаден.
Трохите щастие събирам в настояще.
И имам ролята на наблюдател.
с очи, които на звезди приличат.
Понякога небето ми тежи.
От съзерцание в сърцето си го сричам.
Животът ми - спектакъл
за монолог във трето действие.
Настъпва кулминация в мига,
когато себе си възпирам от очакване.
Вечерям кротко с вътрешния глас,
безупречен, на истина отдаден.
Трохите щастие събирам в настояще.
И имам ролята на наблюдател.
отстрани най се виждаме, Ключе... Не ги оставяй да заспиват.
hugs ти :)
цитирайhugs ти :)
Поздравления за чудесния стих!
Б.
цитирайБ.
уча се - погледът отвътре навън. Топлинка си:)))
Бо, благодаря, след сериозно загърбване на блога и непостоянство...
http://www.youtube.com/watch?v=lW1noQhNY3s&feature=related
цитирайБо, благодаря, след сериозно загърбване на блога и непостоянство...
http://www.youtube.com/watch?v=lW1noQhNY3s&feature=related
на последните етажи (съпородата;)
цитирайпознаваш красотата му в бродериите, а ако е с гладкото чело, те предизвиква със спокойствие! Небе...
цитирайТърсене
Блогрол
