Изкашля се небето и ръждиво

протегна пръсти есента.

В косата на листата се зарея.

След сянката им топла полетя.

Заобленият земен гръб наръси

с  припламнал дъх на цвят.
 

Прегърна есента небето си

и тихо му запя.

 

 

 

на на на :)

Отдавна не бях писала в тази тоналност.

песенно, изящно поднесено, Ключе! :)))

Ей, че е хубаво!

Толкова близо до съвършенството, без капка претенция, без нищо излишно- истинска, изящна, песенна, просто Ти!
Знаеш колко обичам гласа ти, тук той напоява безкрайността с мека есен и после ме връща в тишината на съня... сред разсипани стъпки по златни листа...
Моите искрени поздравления!

и така песенно се роди, с онази лекота на думите, която в стиховете ти намирам!

радвам се да те видя!

така ме затрудняваш с коментара, ти си от хората в живота ми, които притежават доброта и неподправеност!