Вярваше,че може да разчита

стенописите на слънчев лъч,

ширините на мираж в сърцето

и свенливо появил се дъжд.

Сънищата пазеше грижливо

между страници на захабени дни,

недогонила петлета захарни

в нечии приятелски очи.

Никога не носеше часовник,

ключ и карта на света.

Връзваше в косата си по навик

отразена утринна роса.

Не говореше петимна да послуша

тишината музицирана във звуци

на адажио през струни на живот.

Вярваше,че може да обича

неразчела жилото от злост.    

Красиво е!
Сигурна съм, че твоята лирическа ще се научи да обича и след като прочете жилото от злост. Това е духовната зрялост.

и въпреки...
Проявяваме мъдрост и в отказа си да разчитаме низостта!
Спокойна нощ!

Разчитам слънцето да пише по стъклата ми
и изгревът да ме целува сутрин,
да тича в запъхтените ми вени вятър,
да слиза вечер залезът нечуто,
разчитам тишината да се вслушва ,
да музицира аромата на цветята,
разчитам в зимата дори
да ме прегръща знойното ми лято.

поздрави и благодаря за порива ;)

привет!
Безпоривно не можем да разчитаме:)))
Хубав ден!

И все пак има оптимизъм с вярата за обич!

благодаря ти:)))

вярата в обичането, въпреки злобата...
Да, много е точно и добре написано !
Поздрави ! :)

Думичката петимна, мисля че за първи път я срещам в поезия и ми допадна много. Целия израз, в който е употребена, е уникален! Много харесах творбата!

Образът има прототип.Щастлива съм,когато съдбата ме среща с такива хора:)))
Благодаря!

Думичката не е много популярна.Смятам,че точно изразява онази томителност да бъдем в синхрон със себе си:)))
Благодаря ти!

Усещането след прочита е невероятно!

Благодаря, Цвети!

Аз ти благодаря за прочита!