Този усет да губиш със вятъра на посоките смисъл отправен и изправен пред четири свята да избираш неведом съдбата, през която преброждат те истини, че животът без теб не е дишане и земята пропуснала точката на магнитното свое въртене пада тежко от слънцестоене във окото на нямо спасение. Този усет е всичко, което притежаваш от вятъра взето волнодумно изсвирил звездите, със които приспиваш сърцето.      

Усет за живот...

...е като власинка в окото.
Хареса ми стиха! :)

Непоправимо съзерцателна натура съм,а ми се иска понякога в бунтар да се превърна:)))
Хубав ден!

А на мен ми хареса сравнението ти! :)
Благодаря!

Със звезди в сърцето:))

:)

е важен, преминал през сърцето. Повече от всякакви мисли и теории, че и доказателства ни носи истина. Стига да научим странния му език.

и да му се доверим;)