Дъждът протяга се в чадъра на октомври
и есента с покорството дарява ми
пръста в нозете ми налива
да ме докосне с баграта си преходност
да ме нащърби с тембъра си дрезгав
попътната от вятър неизбежност
да закъснява времето за среща
в часовника на спомени потребни
да ме шептят със верността си думите,

когато от вглъбеност се изгубя
да ме сълзи покоят на отшелник.
 

Представен по този начин,още повече ще го обичам октомври...:))

само хубости житейски......
да си пожелаем!

С дрезгавия си глас и преходната си красота !
Браво, чуден стих !

под чадъра на октомври е вярата ми,че в преходност сезонна заложената мъдрост на природата не убягва на сетивата ни.

вече се появиха и какви още ще ни радват в този есенен покой! Не са покорни, а са буйни и красиви, за да не забравяме летните лудости ;-)))

и интровертен в тоналността на цветовете е моят октомври.
Благодаря ти,tili, за другото лице!

Топла есен, а дъждът..дъждът..нека вали!

Меланхолично и есенно красиво!
Благодаря!

Аз ви благодаря!
Приемам есента като инициация!