Тя стискаше в ръцете си мълчания.
Пристъпваше по-босонога и от вярата,
че може да прегърне този свят,

Пожелай ми
да сплитам в очите си
приютеният полет на птици

Речност стриваше ме в хляба ти.
Корени замесваха ръцете ми
от небето в дънните ни камъни.

Разбърка словореда на сезоните.
Смени посоките - изгряваше от запад.
Светът ми учестено върза

Дирижираше капчука на неделите
листопадните въздишки на септември
съчиняваше поеми за врабчетата

Нямам минало
забравена съм в думите
на карта географска