Не ме чети
в отсъствие което

Трохи небе
за струните на тъмното в зелено.
Звукът е нощ-

Назад е разпиляност да събираш
във мигове пределност своя свят.
Напред е пътят  очертал

       
От безтегловност губи се небето
в щрих неотмита от забравата следа

От пепеливост 
не проглеждат ветровете.
Издухва времето

И ябълково е.
И неизбежно е естествено.
И семка е

Преди да бъда трънче в мисълта ти.
На неспокойствието-живата вода.
Преди да заглуша в кръвта ти