Не се погрижих за конете,със които
стремглаво ме обяздваха простори.
Оставих вятърът в юздите да ме има

Ескиз е вечерта от тривиално
заглъхващи във мрака гласове.
Сънуват улици бедрата си тревожно

Вярваше,че може да разчита
стенописите на слънчев лъч,
ширините на мираж в сърцето